Георги махна рязко пред екрана и прехвърли отворената страница на локализационната система. Реши, че ще се занимава по-късно с тази история, въпреки, че му се струваше много странно. От няколко години вече следенето на служителите се беше превърнало в масова практика и те бяха принудени да се съгласяват с това условие при подписване на договора за работа. Поради тази причина, скриване от системата си беше чисто нарушаване на договорните условия, но Георги нямаше никакъв интерес да повдига този въпрос точно сега. За това махна с ръка и прехвърли страницата. Докато се мислеше как точно да реагира реши да попрегледа сутрешните новини. Те както винаги изобилстваха от скучни теми, но за сега това го разсейваше.
В сутрешните потоци от новини преобладаваха теми свързани с правителството и решенията на Бойко Борисов. Вчера беше открил първата станция на втората линия на метрото в София и вече обешаваше да започне строителството на третата с пари от Гвинейската национална банка. Темите за правителството обаче бяха напълно безинтересни, защото от 16 години вече се въртеше все едно и също нещо. Единственото, което се променяше в тях бяха технологиите за отразяването им. В началото подходът е бил едностранен, чрез телевизия и интернет от една точка към потребителите. Днес вече с web 5 нещата ставаха неконтролируеми.
В международните новини темата, която създаваше вече сериозен интернет глъч беше разширяването на черната дупка над Швейцария. За няколко години тази дупка успя да излезе от контрола на физиците от Европейския център за ядрени изследвания и вече беше погълнала няколко села около адронния колайдър. Преди 4 години европейските учени, със серизната подкрепа на Българската правителствена научна секция, създадоха мини дупка, но поради грешка в параметрите тя излезе от контрола и започна да поглъща апаратура, а след това и сгради и цели села. Сега основният проблем, над който световната физична общност се трудеше беше как тази дупка да се премести над Антарктида, защото беше ясно, че няма начин да се овладее. Някои учени смятаха, че шансовете й за затваряне в Антарктида са много по-големи, защото преди време озоновата дупка беше изчезнала така от самосебе си и не се знаеше, дали и тази черна дупка няма да реши да се затвори там.
Георги попрехвърли останалите новини, но повечето бяха свързани с дупката. Глобал Нюклеър Ръбиш, компания, която се занимава с третиране на ядрени отпадъци, предлагаше да се използва черната дупка за изхвърляне на изгоряло атомно гориво. Лидерите от Г-33 се събират да изготвят харта за безопасното използване на черната дупка. Няколко инцидента са регистрирани между полицията и активисти на организацията Блек пийс, които пък протестират против затварянето на дупката. С една дума нищо интересно...
неделя, 21 ноември 2010 г.
петък, 5 март 2010 г.
Технологични истории
2025 г, сутринта на един пролетен ден към 9 часа Георги влезе в офиса и още от вратата си помисли за кафе. Предишната вечер пак беше прекарал до полунощ във виртуалния бар със симулиран алкохол, така че едно реално кафенце щеше да му се отрази добре. Кафе машината с безжично мисловно управление, която бяха закупили наскоро в офиса, веднага щом долови мисълта за кафе, започна да ръмжи тихо и да приготвя кафявата напитка. Щом долови напевната песен на машината Георги леко се сепна, но тайно се зарадва на придобивката.
"Дали си помислих, че го искам със захар кафето" запита се той на ум, но още преди да е довършил мисълта си, на екрана светна надпис "Със захар". "Не е глупава тази машина, заслужаваше си инвестицията от служебния бюджет - помисли си отново - Само трябва да науча служителите да не си мислят безпричинно за кафе през деня, защото вчера машината не спря да работи и трябваше леля Мара да тича да събира чашите по земята."
Откакто Георги стана финансов директор на фирмата беше убедил главния директор, че новите технологии ще променят начина на работа и мотивацията на служителите. От тогава той се стараеше да внедрява колкото се може по-често нови неща и тази кафе машина с управление с мисъл беше една от последните покупки. Беше я видял на виртуалното световно изложение Оффис 2024 в НДК преди няколко месеца и още тогава я взе с отстъпка.
Докато чакаше кафето да се приготви огледа офиса. Всички бяха пристигнали преди него тази сутрин и седяха с крака на бюрото втренчени в екраните. Преди година бяха внедрили технологията на управление на компютрите с мисъл и всички вече седяха с крака на бюрата. "Може би трябва да го забраня това поведение, не изглежда много продуктивно" помисли си той. Но пък от друга страна не му се искаше да ограничава много своите служители, защото знаеше, че гумените шапки с електроди ги стягаха и това създаваше достатъчно напрежение във фирмата.
"Трябва да помисля за безжичните приемници на мисли, които ставаха модерни напоследък"- каза си той на ум - "Така служителите няма да се оплакват, пък и ще мога да виждам и какво си мислят през деня." Тази идея му хареса. И без това напоследък се чуваше, че имало недоволство във фирмата за заплатите. Чрез безжичната технология щеше да знае кой какво си мисли и по този начин щеше да разбира от къде тръгват идеите и защо не, да се освобождава по-бързо от недоброжелателните служители. Трябваше само да види как стоят нещата със синдикатите, защото те нямаше да са много доволни.
Докато разсъждаваше за бъдещето на фирмата огледа отново офиса и забеляза, че Галя я няма. Беше странно, защото вчера следобед бяха пили кафе тук на същото място и тя не му беше казала нищо, че днес няма да е на работа. Докато си го мислеше това, машината забръмча отново и една чаша от рециклиран порцелан зае мястото за ново кафе. „Май трябва да се регулира тази машина – помисли си той – при всяка прокраднала се мисъл за кафе се появава нова чаша”.
За да не я дразни повече реши да отиде в ъгъла на собственото си бюро и да прегледа сутрешните съобщения. Мисълта за Галя обаче продължаваше да го човърка и се чудеше какво ли може да е станало. За да се убеди, че всичко е наред отвори локализационната страница на служителите, където чрез навигационната система Джипиесео можеше да провери положението на всеки един сътрудник в работно време и да разбере с точност до сантиметър къде се намира. Тази система беше внедрена също по негова идея и благодарение на нея времето за обяд беше намаляло чувствително. Всеки бързаше да се върне на работното място без да отскача до звездния бар отсреща.
Георги отвори страницата на фирмата в локализационната система и кликна върху името на Галя. Системата издаде кратък сигнал и го информира, че служителят не може да бъде локализиран. А това беше вече наистина странно.
"Дали си помислих, че го искам със захар кафето" запита се той на ум, но още преди да е довършил мисълта си, на екрана светна надпис "Със захар". "Не е глупава тази машина, заслужаваше си инвестицията от служебния бюджет - помисли си отново - Само трябва да науча служителите да не си мислят безпричинно за кафе през деня, защото вчера машината не спря да работи и трябваше леля Мара да тича да събира чашите по земята."
Откакто Георги стана финансов директор на фирмата беше убедил главния директор, че новите технологии ще променят начина на работа и мотивацията на служителите. От тогава той се стараеше да внедрява колкото се може по-често нови неща и тази кафе машина с управление с мисъл беше една от последните покупки. Беше я видял на виртуалното световно изложение Оффис 2024 в НДК преди няколко месеца и още тогава я взе с отстъпка.
Докато чакаше кафето да се приготви огледа офиса. Всички бяха пристигнали преди него тази сутрин и седяха с крака на бюрото втренчени в екраните. Преди година бяха внедрили технологията на управление на компютрите с мисъл и всички вече седяха с крака на бюрата. "Може би трябва да го забраня това поведение, не изглежда много продуктивно" помисли си той. Но пък от друга страна не му се искаше да ограничава много своите служители, защото знаеше, че гумените шапки с електроди ги стягаха и това създаваше достатъчно напрежение във фирмата.
"Трябва да помисля за безжичните приемници на мисли, които ставаха модерни напоследък"- каза си той на ум - "Така служителите няма да се оплакват, пък и ще мога да виждам и какво си мислят през деня." Тази идея му хареса. И без това напоследък се чуваше, че имало недоволство във фирмата за заплатите. Чрез безжичната технология щеше да знае кой какво си мисли и по този начин щеше да разбира от къде тръгват идеите и защо не, да се освобождава по-бързо от недоброжелателните служители. Трябваше само да види как стоят нещата със синдикатите, защото те нямаше да са много доволни.
Докато разсъждаваше за бъдещето на фирмата огледа отново офиса и забеляза, че Галя я няма. Беше странно, защото вчера следобед бяха пили кафе тук на същото място и тя не му беше казала нищо, че днес няма да е на работа. Докато си го мислеше това, машината забръмча отново и една чаша от рециклиран порцелан зае мястото за ново кафе. „Май трябва да се регулира тази машина – помисли си той – при всяка прокраднала се мисъл за кафе се появава нова чаша”.
За да не я дразни повече реши да отиде в ъгъла на собственото си бюро и да прегледа сутрешните съобщения. Мисълта за Галя обаче продължаваше да го човърка и се чудеше какво ли може да е станало. За да се убеди, че всичко е наред отвори локализационната страница на служителите, където чрез навигационната система Джипиесео можеше да провери положението на всеки един сътрудник в работно време и да разбере с точност до сантиметър къде се намира. Тази система беше внедрена също по негова идея и благодарение на нея времето за обяд беше намаляло чувствително. Всеки бързаше да се върне на работното място без да отскача до звездния бар отсреща.
Георги отвори страницата на фирмата в локализационната система и кликна върху името на Галя. Системата издаде кратък сигнал и го информира, че служителят не може да бъде локализиран. А това беше вече наистина странно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)