Директорът и Георги се запътиха към кафе машината и още от ъгъла дочуха недоволните коментари на леля Мара, която се опитваше да събере всички изразходвани чаши по земята.
- Да я вземат дяволите тази машина, къде е копчето за спиране. Постоянно прави кафе...
Тъкмо изрече думата кафе и машината забръмча отнова, изстреля вече готовата чаша, която явно никой не си беше потърсил и спусна нова, за да излее гореща кафява струя с нея. Леля Мара изруга отново и протегна една ръка някъде зад нея. След това почти се скри до кръста и въпреки, че не се виждаше човек можеше да разбере, че никак не е доволна. След две минути пъшкане и физически усилия тя се показа доволна.
На Георги му призля щом видя шепсела в ръката на леля Мара. Изключиш ли веднъж машината от контакта, всичките й настройки се нулираха и трябваше да звъни до сервиза, за да ги моли да я пренастроят изцяло. Пък като ги знаеше колко са експедитивни, едва ли машината щеше да заработи в следващите няколко дни.
- Лельо Мара, не трябваше да изключваш машината от контакта. Тя не е направена за това - каза Георги
- А за какво е направена? - възмути се леля Мара.
- Ами... да прави кафе.
Леля Мара го изгледа сякаш за първи път го виждаше.
- Кафе да прави... че тя не спира да прави. Къде е копчето са спиране.
- Ами няма копче - усмихна се Георги - тази машина работи само с мисъл. Ако не искаш да прави кафе, трябва да не мислиш.
- То вие младите само гледате как да ви е по-лесно... сега вече и не искате и да мислите дори... за това сте на това положение - каза ядосано леля Мара и започна да събира кофичките от рециклиран порцелан по пода. Този път не се притесняваше, че някоя нова ще изкочи от машината.
Георги реши, че няма смисъл да я ядосва повече. Погледна кабела и си каза, че трябва да се обади на сервиза. Разбра, че няма да пие кафе сега. С облекчение усети, че за първи път няколко месеца може да мисли спокойно за кафе в бюрото без да се притеснява.
събота, 25 юни 2011 г.
понеделник, 14 февруари 2011 г.
Технологични истории 3
Георги затвори екрана с новини и на заден план изкочи финансовата таблица, която беше оставил да довърши от предишния ден. Трябваше да се прегледат добавените стойности от последната година и с това рапортът щеше да бъде приключен. Въпреки, че имаше софтуерни роботи, които вършеха чудесно тази работа, Георги винаги проверяваше стойностите сам. За това се захвана да сравнява цифрите една по една.
Беше стигнал до третия ред, когато мобилният комуникатор започна да премигва и да издава тих звук. Леко се ядоса, че не го беше изключил на време, за да не го разсейва, но го погледна, за да види кой се опитва да се свърже с него. От екрана се усмихваше Ралица, новата секретарка на директора с избелените си зъби и позлатената си коса. Само тя му липсваше сега. Очакваше да го покани отново на кафе, както се опитваше най-редовно да го прави и преди да отговори си намисли някакво глупаво извинение, за да я отпрати. След това небрежно махна с ръка и прие повикването.
- Гиги, имаш спешна срещичка при шефа - каза Ралица, с което го изненада.
Георги не очакваше тя да му се обажда по този повод и за това леко притеснено и нескопосано отговори:
- Хм, така ли, идвам.
След това затвори екрана и се приготви да се яви незабавно при директора. Опъна си сакото, позаглади ризата и промени настройките на параметричната си вратовръзката от екрана на обратната страна. Погледна какви фонове предлага софтуерът на вратовръзката, избра един по-представителен и след като го потвърди, тя си смени цвета автоматично. Сега вече беше готов да тръгне. Взе си мобилния компютър и се запъти към бюрото на директора.
На влизане мина през офиса на Ралица. Тя седеше на една тренировъчна топка и се полюшваше леко, явно в ритъм с музиката, която слушаше. Ралица беше една от тези млади хора, които прекарваха по-голямата си част от времето в Интернет, управлявайки по три аватара и бъркащи реалното с виртуалното. Във времето, през което не е в Интернет, тя явно прекарваше повече в моловете, защото си личеше, че е облечена по последна мода - с леко пристегнати латексови костюми с променящи се мотиви и позлатена къса коса. Георги предполагаше, че има и технологични татуировки по гърба, но това не можеше да знае.
- Как е днес, Гиги - попита тя с лека усмивка и го извади от мислите му.
Георги я погледна и също се усмихна. За повечето от младите хора в днешно време беше нормално да бъдат назначавани с връзки и той се досети, че и тя трябва да е от тях по начина по който се полюшваше небрежно. Този начин на назначаване вече беше навлязъл като редовна практика, започната от премиера преди време и превърнала се в основен закон в политиката. След това се популяризира и вече стана основен метод за назначаване - един телефон и всеки отиваше там, където трябва.
- Добре - каза той - Шефът вътре ли е?
Тя кимна леко и се усмихна. Георги влезе при директора и затвори вратата.
- Добър ден, г-н Тихомиров - каза той - Добре ли сте?
Директорът беше от това поколение, което все още говореше на Вие и държеше другите да го правят също. Тази практика беше изчезнала напълно сред по-младите и на Георги му звучеше прекалено архаично да говори по този начин.
- Добре съм, благодаря. Разбрах, че сте искали да говорите с мен.
Директорът, за разлика от секретарката беше доста възрастен и вече минаваше 70-те. От няколко години чакаше да се пенсионира, но явно не можеше, защото според последния закон за пенсиите имаше въведена квота и в пенсия заминаваха само определен брой на година. Бройката обаче беше такава, че на практика много малко хора имаха тази привилегия. За да бъдат номинирани те трябваше да чакат да бъдат избрани от националната пенсионна лотария.
За съжаления, директорът си имаше принципи, не обичаше назначенията с връзки или по телефона, въпреки, че това вече беше станало част от обществото. Поради тези принципи едва ли щеше да се пенсионира някога, защото пенсионната лотария се печелеше само с връзки.
- Да, исках да Ви поздравя за успешните резултати в последно време. Виждам, че фирмата се справя добре последната година и това е благодарение на Вашите приноси. Все пак исках да Ви обърна внимание на някои от служителите, и най-вече на 0142141037.
Георги се досети по рождената дата, че това е ЕГН-то на Галя. Странно, че директорът не я наричаше по име. Може би не знаеше, а е възможно и тя да не оставила името си в системата с договори. Това вече беше станало нормално в администрацията в България да се работи само с номера и да не се споменават имена.
- Струва ми се странна - продължи директорът - Имам чувството, че води двоен живот. Проверката на СРС-тата показва нещо объркано и нищо не е ясно. Изглежда, че са манипулирани. Знаете ли къде е в момента, тъй като не успях да я намеря на работното й място?
Георги беше изненадан от темата на разговора. Определено не се беше подготвил за такъв въпрос и за това отговори:
- Ами всъщност, да, не е ли на работното си място?
Директорът го погледна и реши да да провери в локализационната система. Георги знаеше отговора и се опитваше да измисли нещо набързо, но в това време компютърът замръзна и се появи съобщение "Вашата система в момента се ползва от националната виртуална армия. Благодаря за разбирането."
Това беше стандартното съобщение, когато военните използват националната частна компютърна мрежа по няколко минути на ден за техни цели. Навик останал от първата световна виртуална война, който наема ресурси от частните компютри за изчислителни цели. По принцип тази процедура продължаваше по няколко минути с изключени не един ден, когато голяма част от машините останаха блокирани за дълго при социо-лингвистичния анализ на реч на премиера. Военните бяха купили нова система, която анализираше политически изказвания и чрез лингвистичен анализ определяше основните мисли и състояния и най-вече скрития смисъл. Беше изключително популярна програма в световната политика, позволяваща да се открият някои нюанси, които иначе оставаха скрити. В денят в който системата блокира, се оказа, че военните са тествали системата с реч на премиера, която нямала абсолютно никакъв смисъл и това блокирало софтуера.
Директорът погледна съобщението и реши, че ще се занимават друг път с този въпрос. След което предложи на Георги да отидат да си вземат по едно кафе, докато говорят по други въпроси свързани с фирмата.
Още щом долови мисълта за кафе, машината започна да ръмжи тихо и да приготвя кафявата напитка.
Беше стигнал до третия ред, когато мобилният комуникатор започна да премигва и да издава тих звук. Леко се ядоса, че не го беше изключил на време, за да не го разсейва, но го погледна, за да види кой се опитва да се свърже с него. От екрана се усмихваше Ралица, новата секретарка на директора с избелените си зъби и позлатената си коса. Само тя му липсваше сега. Очакваше да го покани отново на кафе, както се опитваше най-редовно да го прави и преди да отговори си намисли някакво глупаво извинение, за да я отпрати. След това небрежно махна с ръка и прие повикването.
- Гиги, имаш спешна срещичка при шефа - каза Ралица, с което го изненада.
Георги не очакваше тя да му се обажда по този повод и за това леко притеснено и нескопосано отговори:
- Хм, така ли, идвам.
След това затвори екрана и се приготви да се яви незабавно при директора. Опъна си сакото, позаглади ризата и промени настройките на параметричната си вратовръзката от екрана на обратната страна. Погледна какви фонове предлага софтуерът на вратовръзката, избра един по-представителен и след като го потвърди, тя си смени цвета автоматично. Сега вече беше готов да тръгне. Взе си мобилния компютър и се запъти към бюрото на директора.
На влизане мина през офиса на Ралица. Тя седеше на една тренировъчна топка и се полюшваше леко, явно в ритъм с музиката, която слушаше. Ралица беше една от тези млади хора, които прекарваха по-голямата си част от времето в Интернет, управлявайки по три аватара и бъркащи реалното с виртуалното. Във времето, през което не е в Интернет, тя явно прекарваше повече в моловете, защото си личеше, че е облечена по последна мода - с леко пристегнати латексови костюми с променящи се мотиви и позлатена къса коса. Георги предполагаше, че има и технологични татуировки по гърба, но това не можеше да знае.
- Как е днес, Гиги - попита тя с лека усмивка и го извади от мислите му.
Георги я погледна и също се усмихна. За повечето от младите хора в днешно време беше нормално да бъдат назначавани с връзки и той се досети, че и тя трябва да е от тях по начина по който се полюшваше небрежно. Този начин на назначаване вече беше навлязъл като редовна практика, започната от премиера преди време и превърнала се в основен закон в политиката. След това се популяризира и вече стана основен метод за назначаване - един телефон и всеки отиваше там, където трябва.
- Добре - каза той - Шефът вътре ли е?
Тя кимна леко и се усмихна. Георги влезе при директора и затвори вратата.
- Добър ден, г-н Тихомиров - каза той - Добре ли сте?
Директорът беше от това поколение, което все още говореше на Вие и държеше другите да го правят също. Тази практика беше изчезнала напълно сред по-младите и на Георги му звучеше прекалено архаично да говори по този начин.
- Добре съм, благодаря. Разбрах, че сте искали да говорите с мен.
Директорът, за разлика от секретарката беше доста възрастен и вече минаваше 70-те. От няколко години чакаше да се пенсионира, но явно не можеше, защото според последния закон за пенсиите имаше въведена квота и в пенсия заминаваха само определен брой на година. Бройката обаче беше такава, че на практика много малко хора имаха тази привилегия. За да бъдат номинирани те трябваше да чакат да бъдат избрани от националната пенсионна лотария.
За съжаления, директорът си имаше принципи, не обичаше назначенията с връзки или по телефона, въпреки, че това вече беше станало част от обществото. Поради тези принципи едва ли щеше да се пенсионира някога, защото пенсионната лотария се печелеше само с връзки.
- Да, исках да Ви поздравя за успешните резултати в последно време. Виждам, че фирмата се справя добре последната година и това е благодарение на Вашите приноси. Все пак исках да Ви обърна внимание на някои от служителите, и най-вече на 0142141037.
Георги се досети по рождената дата, че това е ЕГН-то на Галя. Странно, че директорът не я наричаше по име. Може би не знаеше, а е възможно и тя да не оставила името си в системата с договори. Това вече беше станало нормално в администрацията в България да се работи само с номера и да не се споменават имена.
- Струва ми се странна - продължи директорът - Имам чувството, че води двоен живот. Проверката на СРС-тата показва нещо объркано и нищо не е ясно. Изглежда, че са манипулирани. Знаете ли къде е в момента, тъй като не успях да я намеря на работното й място?
Георги беше изненадан от темата на разговора. Определено не се беше подготвил за такъв въпрос и за това отговори:
- Ами всъщност, да, не е ли на работното си място?
Директорът го погледна и реши да да провери в локализационната система. Георги знаеше отговора и се опитваше да измисли нещо набързо, но в това време компютърът замръзна и се появи съобщение "Вашата система в момента се ползва от националната виртуална армия. Благодаря за разбирането."
Това беше стандартното съобщение, когато военните използват националната частна компютърна мрежа по няколко минути на ден за техни цели. Навик останал от първата световна виртуална война, който наема ресурси от частните компютри за изчислителни цели. По принцип тази процедура продължаваше по няколко минути с изключени не един ден, когато голяма част от машините останаха блокирани за дълго при социо-лингвистичния анализ на реч на премиера. Военните бяха купили нова система, която анализираше политически изказвания и чрез лингвистичен анализ определяше основните мисли и състояния и най-вече скрития смисъл. Беше изключително популярна програма в световната политика, позволяваща да се открият някои нюанси, които иначе оставаха скрити. В денят в който системата блокира, се оказа, че военните са тествали системата с реч на премиера, която нямала абсолютно никакъв смисъл и това блокирало софтуера.
Директорът погледна съобщението и реши, че ще се занимават друг път с този въпрос. След което предложи на Георги да отидат да си вземат по едно кафе, докато говорят по други въпроси свързани с фирмата.
Още щом долови мисълта за кафе, машината започна да ръмжи тихо и да приготвя кафявата напитка.
Абонамент за:
Публикации (Atom)