Технологични истории

2025 г, сутринта на един пролетен ден към 9 часа Георги влезе в офиса и още от вратата си помисли за кафе. Предишната вечер пак беше прекарал до полунощ във виртуалния бар със симулиран алкохол, така че едно реално кафенце щеше да му се отрази добре. Кафе машината с безжично мисловно управление, която бяха закупили наскоро в офиса, веднага щом долови мисълта за кафе, започна да ръмжи тихо и да приготвя кафявата напитка. Щом долови напевната песен на машината Георги леко се сепна, но тайно се зарадва на придобивката.
"Дали си помислих, че го искам със захар кафето" запита се той на ум, но още преди да е довършил мисълта си, на екрана светна надпис "Със захар". "Не е глупава тази машина, заслужаваше си инвестицията от служебния бюджет - помисли си отново - Само трябва да науча служителите да не си мислят безпричинно за кафе през деня, защото вчера машината не спря да работи и трябваше леля Мара да тича да събира чашите по земята."
Откакто Георги стана финансов директор на фирмата беше убедил главния директор, че новите технологии ще променят начина на работа и мотивацията на служителите. От тогава той се стараеше да внедрява колкото се може по-често нови неща и тази кафе машина с управление с мисъл беше една от последните покупки. Беше я видял на виртуалното световно изложение Оффис 2024 в НДК преди няколко месеца и още тогава я взе с отстъпка.
Докато чакаше кафето да се приготви огледа офиса. Всички бяха пристигнали преди него тази сутрин и седяха с крака на бюрото втренчени в екраните. Преди година бяха внедрили технологията на управление на компютрите с мисъл и всички вече седяха с крака на бюрата. "Може би трябва да го забраня това поведение, не изглежда много продуктивно" помисли си той. Но пък от друга страна не му се искаше да ограничава много своите служители, защото знаеше, че гумените шапки с електроди ги стягаха и това създаваше достатъчно напрежение във фирмата.
"Трябва да помисля за безжичните приемници на мисли, които ставаха модерни напоследък"- каза си той на ум - "Така служителите няма да се оплакват, пък и ще мога да виждам и какво си мислят през деня." Тази идея му хареса. И без това напоследък се чуваше, че имало недоволство във фирмата за заплатите. Чрез безжичната технология щеше да знае кой какво си мисли и по този начин щеше да разбира от къде тръгват идеите и защо не, да се освобождава по-бързо от недоброжелателните служители. Трябваше само да види как стоят нещата със синдикатите, защото те нямаше да са много доволни.
Докато разсъждаваше за бъдещето на фирмата огледа отново офиса и забеляза, че Галя я няма. Беше странно, защото вчера следобед бяха пили кафе тук на същото място и тя не му беше казала нищо, че днес няма да е на работа. Докато си го мислеше това, машината забръмча отново и една чаша от рециклиран порцелан зае мястото за ново кафе. „Май трябва да се регулира тази машина – помисли си той – при всяка прокраднала се мисъл за кафе се появава нова чаша”.
За да не я дразни повече реши да отиде в ъгъла на собственото си бюро и да прегледа сутрешните съобщения. Мисълта за Галя обаче продължаваше да го човърка и се чудеше какво ли може да е станало. За да се убеди, че всичко е наред отвори локализационната страница на служителите, където чрез навигационната система Джипиесео можеше да провери положението на всеки един сътрудник в работно време и да разбере с точност до сантиметър къде се намира. Тази система беше внедрена също по негова идея и благодарение на нея времето за обяд беше намаляло чувствително. Всеки бързаше да се върне на работното място без да отскача до звездния бар отсреща.
Георги отвори страницата на фирмата в локализационната система и кликна върху името на Галя. Системата издаде кратък сигнал и го информира, че служителят не може да бъде локализиран. А това беше вече наистина странно.