Директорът и Георги се запътиха към кафе машината и още от ъгъла дочуха недоволните коментари на леля Мара, която се опитваше да събере всички изразходвани чаши по земята.
- Да я вземат дяволите тази машина, къде е копчето за спиране. Постоянно прави кафе...
Тъкмо изрече думата кафе и машината забръмча отнова, изстреля вече готовата чаша, която явно никой не си беше потърсил и спусна нова, за да излее гореща кафява струя с нея. Леля Мара изруга отново и протегна една ръка някъде зад нея. След това почти се скри до кръста и въпреки, че не се виждаше човек можеше да разбере, че никак не е доволна. След две минути пъшкане и физически усилия тя се показа доволна.
На Георги му призля щом видя шепсела в ръката на леля Мара. Изключиш ли веднъж машината от контакта, всичките й настройки се нулираха и трябваше да звъни до сервиза, за да ги моли да я пренастроят изцяло. Пък като ги знаеше колко са експедитивни, едва ли машината щеше да заработи в следващите няколко дни.
- Лельо Мара, не трябваше да изключваш машината от контакта. Тя не е направена за това - каза Георги
- А за какво е направена? - възмути се леля Мара.
- Ами... да прави кафе.
Леля Мара го изгледа сякаш за първи път го виждаше.
- Кафе да прави... че тя не спира да прави. Къде е копчето са спиране.
- Ами няма копче - усмихна се Георги - тази машина работи само с мисъл. Ако не искаш да прави кафе, трябва да не мислиш.
- То вие младите само гледате как да ви е по-лесно... сега вече и не искате и да мислите дори... за това сте на това положение - каза ядосано леля Мара и започна да събира кофичките от рециклиран порцелан по пода. Този път не се притесняваше, че някоя нова ще изкочи от машината.
Георги реши, че няма смисъл да я ядосва повече. Погледна кабела и си каза, че трябва да се обади на сервиза. Разбра, че няма да пие кафе сега. С облекчение усети, че за първи път няколко месеца може да мисли спокойно за кафе в бюрото без да се притеснява.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар